Да си спомним за един уникален човек - Иван Славков. Батето

Да си спомним за един неповторим човек - Иван Славков. Батето умря на 1 май 2011 година.Това е последното му изявление, което даде особено за вестник „ Шоу “. „ Тема Спорт “ показва на читателите си какво споделя огромният Иван Славков.

Ето част от хнезабравимите му истории.
-->
" Аз съм подложен на подобен полов тормоз, само че към този момент полека-лека се избавям. Разбира се, че обичам дамите, кой не ги обича, въпреки всичко съм се женил и цели три пъти. А отвън браковете пък колко…

То не е за разправяне, тъй че и проблеми, и дами има при мен. Но постоянно съм карал дамите към себе си да се усещат като принцеси. Цял живот за дами разходвам, доста пари ми минаха през ръцете и всички дами в моя живот са били принцеси.

Останах вдовец на 26-годишна възраст. Живяхме три седмици дружно с първата ми брачна половинка и това беше всичко. Две години по-късно се ожених повторно, 3 седмици ми търпя първият брак, 13 години – вторият и в този момент 10 години третият.

Единственият стрес в живота ми е обвързван с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.

Ами ти знаеш ли каква тъга е да си тъст на Иван Славков? И визия си нямаш… Не, не, в доста положителни връзки бяхме, несъмнено, не сме имали проблеми. Имаше върхове и спадове, което е обикновено в едно семейство, само че в последна сметка, децата носят кръвта на това семейство. Тодор Живков беше душа човек, наивник, тъй че в това отношение няма да се чуе нищо неприятно.

Не съм желал Алла Пугячова да я мятам, по какъв начин ще върша такива нелепости, снимах се просто тогава в един филм с нея в Москва.

С Алла слизахме по една стълба от балкона към главния ресторант и това беше всичко, по какъв начин си ме представяте да хвърля подобен уникат?

Аз управлявах страната. Нямах надзор от никого. Имах самоконтрол.

Правех, каквото си желаех. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, само че не и да се стопира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях началник. Нямаше Политбюро над мен, нямаше Централен комитет, МК и така нататък Никой не разбра, че управлявах страната. "